History of Ska

Началото-кратко въведение в историята
Втората Световна Война променя целия свят. Британската империя се руши още преди войната и пропада все по-бързо по време на пост военния период. Британия започва да предоставя независимост на своите доминьони. До 1962, Ямайка се е самоуправлявала, но все още е оставала член на Бритaнската общност. Ямайската култура и нейната музика, започват да се влияят от новооткрития оптимизъм и стремежите на освободените маси.
Ска музиката, която започва развитието си в края на 1950 г. в кралство Ямайка с твърдо определени социални, географски и поличиески предпоставки преминава в рок-стеди, основател на регето. Нейното възникване е тясно свързано с ямайската независимост през 1962. Ска е ритъма, който по това време осъществявал контакт между жителите от различните места в Ямайка, обединява и сплотява народа. В тази част от Карибите се смесват различните жанрове под влиянието на другите региони от острова и USA. Паралелно с музикалната индустрия извън Ямайка в нея се развива отделна такава, в която ска маркира началото на ямайската популярна музика, създавана след независомостта (извоювана през 1962 г.), и е покровителствана от техническите възможности на все повече развиващата и разширяваща се музикална индустрия.
В социалния климат на политическо и културно разбунтуване на по-ранната 1960 г. се зародили в Ямайка един след друг три самостоятелни музикални жанра: Ska (ска), RockSteady (рок-стеди) и Reggaе (реге).
Произход и развитие на ска музиката
Още от началото на 1940-те, Ямайка е възприела и адаптирала много форми от американските музикални стилове. По времето, когато завършва Втората Световна Война, вече има безброй групи в Ямайка изпълняващи танцова музика. Групи, като Eric Deans Orchestra, с тромбониста Don Drummond и китариста Ernest Rangling черпят вдъхновение от американски музиканти, като Count Basie, Erskine Hawkins, Duke Ellington, Glen Miller, и Woody Herman. През 1950-те, мощни радиостанции от Miami, Jacksonville, New Orleans, Nashville и от други големи южни американски градове са улавяни и в Ямайка.
Чак през 1950 г. въздействието на външни фактори върху музикалния свят на острова се засилило по-значително. От другите карибски острови и Северна Америка посредством работни емигранти, войници, внос на плочи, радио предавания и други, дошли новите музикални идеи в Ямайка, и правенето на собствена музика бива разрешено.
Върху ямайската музика през 1940-1950 г. особено влияние имала Северна Америка. През втората световна война се стигнало до по-силен контакт между Ямаеца и американската популярна музика, защототo тогава американските войници пребивавали на острова. По това време много Ямайци били вербувани в Съединените Щати, Коста Рика, Панама или Куба като земеделци. Там те се докоснали до Rhythm & Blues (ритъм и блус) и го пренесли в Ямайка.
През 1950-те, големите оркестри в Америка са изместени от по-малки оркестри с бибоп/ритъм и блус звучене. Ямайците пътуващи до САЩ се връщат на островите с 78 об/мин. плочи, който са много популярни поради своята рядкост и висококачествен звук. Оркестрите на Count Smith and the Blues Blaster, Sir Nick the Champ и Tom the Great Sebastian започват да свирят този нов стил.
През 1954, първия голям джазов концерт се състои в Ward Theatre в Кингстън.
Ритъм и блуса от Съединените Щати спечелил най-силно симпатиите на ямайците. Той бива възприеман, като знак, че музикантите в Съединените Щати имат подобна съдба като на тези в Ямайка. Хората се чуствали свързани посредством музиката, и общото в съдбата на чернокожите от едната и от другата страна служело като основен тласък на разпространението на R&B на острова.
Особено популярни там били американските R&B изпълнители като Louis Jordan, Magic Sam, Amos Milburn, Jackie Brenston, Wynonie Harris, Johnny Ace и Fats Domino. Голямо признание получил пианистът Roscoe Gordon по време на неговото гостуване. "Ритъм и блус" се развива в годините преди 1962-а като музикален стандарт характеризиращ по-бедните градове и население в Ямайка.
Интересуващата се от R&B народна общност била най-често по-бедна и хората рядко разполагали с пари за да успеят да си закупят грамофон и плочи (материалното състояние на тези хорица все още не е процъфтяващо, така че това би трябвало да Ви накара да се замислите и преосмислите ценностите и вижданията си отностно цялата раста култура! Мислете в позитивно и негативно отношение! Не бъдете слепи! :о). Тази ограничена разполагаемост с музика, както и разтящия интерес към нея довела до развитието на озвучителни системи, както и на тяхната социално-музикална насока. Няколко собственици на музикални системи започнали да пускат собствени плочи в замяна на пари, чрез което започнал периода на развитие. Те отворили дискотеки с които подпомогнали навлизането на R&B плочи. Тези устроени и достатъчно добре снабдени с нужното звуково оборудване мероприятия станали неизменна част от живота в Ямайка.
В този период другите два основни стила съществуващи в Ямайка са калипсо и менто (вид калипсо). Традиционните менто-фолк-калипсо групи са били изключително активни и често са свирили в хотелите по целия остров. До края на 1950-те, джаз, R&B и менто влиянията се сливат в един нов стил наречен 'Shuffle'. Shuffle печели полулярност чрез творбите на такива величия, като Neville Esson, Owen Grey, the Overtakers, и Matador Allstars. Звукозаписни студия и компании започват да изникват в големи количества и да търсят нови таланти, а Ямайското радио започва са стимулира младите музиканти чрез редовни радио програми.
Двама души изиграват важна роля в музикалния живот на 1950-те: Duke Reid и Clement Seymore Dodd. Duke със своята съпруга отваря магазина Treasure Isle Liquor на улица Bond. Reid е известен, като Trojan, заради камиона Trojan, който е използвал за да транспортира оборудването си. Dodd кръщава своята озвучителна система Sir Coxsone Downbeat на името на Йоркширския играч на крикет Coxsone. Към края на десетилетието двамата мъже влизат в музикална война. Въпреки че Coxsone са били по-близо да живота в гетата, Reid е този, който бива коронясан като Крал на Звука и Блуса в Success Club през 1956, 1957 и 1958.
До 1958, R&B инстументалите звучат, като стила копиран от Съединените Щати. В същата година Coxsone Dodd и Duke Reid започват да издават плочи на острова използвайки местни музиканти. Плочите са правени в "Federal", първата фабрика за плочи в Ямайка.
Потомците на робите в Ямайка харесват стила и се събират в танцовите зали из целия остров, където свирят и танцуват на тази музика.
Собствениците на озвучителните системи били най-често безработни музиканти или предприемачи и предимно пускали за хората от западната част на кралството. Трудно е да се определи кога точно е заработила първата такава система. Поради липсата на материални средства шоуто представяно от DJ-ите често изглеждало абсурдно. Най-известните сред тях са Duke Reid, Sir Coxsone Dodd и Prince Buster. Всеки от тях изградил собствена система и развил собствен стил и изпълнение. Конкуренцията била сериозна, плочите пазени като съкровище, кавърите добре замаскирани и копирането на музика посредством "шпиони" строго наблюдавано. Всеки искал да свири най-новите парти хитове.
В късната 1950 г. R&B музиката изгубила от своето първоначално влияние на острова, тя не можела вече да задоволи изцяло ямайския слушател. Същевременно вноса на нови музикални попълнения секнал, защото в Съединените Щати започнала да се развива една нов стил в модерната музика, това бил rock`n`roll. Развитието на новите озвучителни системи било възпрепятствано.
Какво се случило?! Започнало продуцирането на музика от севера. Собствениците на озвучителни системи направили обяснимото: заели се с отварянето на килерни студия или такива в задния двор, и ангажирали собсвени музиканти и певци за да продуцират собствените си записи. Така възниква Ска. Но всеки случай преди да се случи това, DJ-ите се отрекли от чистото свирене на R&B, което несъмнено изиграло голяма роля в музикалния свят, "мнозинството от по-ранните... Ямайски магнетофонни записи били повлияни от Американския R&B". Покрай него собствениците породуцирали много американски компилации с хитове, които биват разпродавани за по 15-20 $ парчето.
Това което първоначално изглеждало като състезание между озвучителите, изведнъж се превърнало в повратна точка за ямайската популярна музика. Един напълно нов, собствен музикален стил бил създаден: "Тази уникална Афро-Ямайска музикална форма... се появи позната като ска".
Първата ска вълна
През 1962, във времената, когато Ямайка копира музикалните стилове на Америка, Cecil Bustamente Campbell, по-късно известен, като Prince Buster усеща, че Ямайка има нужда от нещо ново. Той кара своя китарист Jah Jerry да наблегне на второто време на музикалния такт вместо на първото. И до наши дни, второто време на музикалния такт е основно за Ямайското синкопиране. На друг музикант, Rosco Gordon, също са приписвани заслугите за развиването на Ска музиката. Той твърдо набляга на втория и четвъртия удар на всеки такт. Ражда се Ска музиката.
Съществува още една теория за раждането на ска стила. Според тази теория Clement Dodd, моли своите музиканти да създадат истински 'танцувален' ямайски звук. Музикантите създават смесица от mento/r&b/jazz която Clement Dodd продуцира. Cluet Johnson и неговата група - Clue J and the Blues Blasters, взаимстват идеята на Dodd и й дават живот.
Озвучителите започват да правят свои собствени записи за да вземат надмощие над останалите, като не поставят описание и обложка на плочите за да не разберат останалите озвучители какво точно е записано на плочата и за да не го откраднат за себе си.
Войната между озвучителите достига до етап при който биячи са били изпращани на партитата на конкуренцията за да създават неприятности. Тези хора са станали известни, като "Dance Hall Crashers".
Въпреки примитивното моно звукозаписно оборудване, Ска ентусиастите успяват да направят Ска музиката първата истински комерсиална Ямайска музика, и по-късно да я наложат за национален танц и музика на цяла Ямайка.
В началото на 1960-те цяла Ямайка е полудяла по новия стил, наречен 'ска'. Постепенно започват да изпъкват и основните имена на ска музиката:
Roland Alphonso - тенор саксофон;
Don Drummond и Rico Rodriguez - тромбон;
Dizzy Johnny Moore, Jackie Willacy, Raymond Harper - тромпет;
Lloyd Knibbs и Drumbago - барабани;
Lloyd Brevett и Clue J (Cluet Johnson) - бас китара;
Aubrey Adams - пиано;
Jah Jerry Haynes - китара;
Lascelles Perkins, Owen Grey, Laurel Aitken, Clancy Eccles, Higgs and Wilson, Bunny and Skitter и Jiving Juniors - вокали;
Танцът "skank", също произлиза от този период на развитие на ска музиката.
През целия период на 1960-те гетата в Ямайка се пълнят с младежи, които търсят работа, която не съществува. Тези младежи се чувстват отхвърлени и не споделят оптимизма на ранната Ска. Тази социална група получава името Rude Boys (Груби момчета). Да бъдеш Rude е означавало, че ти си някой, въпреки, че обществото ти е казвало, че си никой. Начина по който Rude Boys са танцували Ска е по-различен: бавно със запалшителна стойка. Грубите момчета се свързват с престъпниците и подземния свят и това дава отражение и на текстовете на музиката. Ска музиката се променя още веднъж за да отрази настроенията на Rude Boys, като бас-а се обтяга, обратно на досегашния по-свободен стил.
Множеството, което се струпва в Kingston за да преуспее в музикалния бизнес постепенно се обръща към търговията с марихуана, когато парите започват да привършват. Голяма част от тези хора започва да води живот пълен с престъпления и насилие (може да гледате филма 'The Harder They Come' с Jimmy Cliff. Смята се, че този филм описва историята на Jimmy Cliff но в действителност филма е описание на живота на известното 'грубо момче', Ryaging). По това време и двете политически партии в Ямайка започват да наемат въоръжени формирования и да организират гангстерски отряди. Общественото мнение относно 'Rude Boys' и оръжията се променя. След период на затишие, през който оръжията са били превърнати в орган на властта без да има наказание за притежанието им, е прокаран Закон за оръжията, чрез който всеки уличен в притежание на незаконно оръжие или амуниции може да бъде задържан за неограничен период от време по заповед на специален 'Оръжеен Съд'.
Музикантите и продуцентите често подкрепят акциите на 'грубите момчета' чрез своята музика. Анти-оръжейното движение се отразява в музиката и песните на Soul Brothers (песента Lawless Street), и Heptones (песента Gunmen coming to Town). Duke Reid, бивш полицай, записва спонтанно инструментали с имена от типа на Rude Boys (Shuffling Down Bond Street). Clement Dodd подкрепя млада група, които се определят, като 'Rude Boys'. Това са The Wailers (Bob Marley, Peter Tosh, Bunny Wailer). Prince Buster измисля свръхестествения герой 'Judge Dread', който произнася 400 годишни присъди на 'груби момчета'. Песента на Desmond Dekker '007 Shanty Town' е най-доброто описание на 'грубите момчета', като достига до No.14 в Английйските класации.
Темата за 'Rude Boys' продължава да се развива прец целия ска период и стига най-голяма популярност през изключително горещото лято на 1964. Пак тогава ска ритъма бива забавен и с това се ражда стила Rocksteady.
Първата ска вълна завършва през 1968.
През 1962 започват расови размирици, когато Англия слага край на своята политика на свободна имиграция за държавите от Британската общност. По това време Ска и Реге музиката биват 'внесени' в Англия от много музиканти и продуценти, включително Trojan и кубинеца Lauriel Aitken.

Втората ска вълна
През 1970-те идеалите на 'грубите момчета' са съживени чрез сливането на реге и пънк от групи като Clash (песента Rudie can't fail). От средата до края на 1970-те, групи, като The Coventry Automatics избират да използват ска вместо реге поради по-лесния начин на свирене. The Coventry Automatics по-късно се преименуват на The Automatics, след това на The Specials AKA The Automatics, The Special AKA, и последно на The Specials.
През 1979 година Jerry Dammers създава "2-Tone Records". Неговото желание, подобно на това на Prince Buster през 1960-те, е да създаде нещо ново. Ражда се '2 tone' ска-та, а черното и бялото стават нейн символ. '2 Tone' логото на мъж в черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка, слънчеви очила, шапка, бели чорапи и черни обувки става официално лого на ска музиката и е наречено 'Walt Jabsco'.
Във времена на расови безредици и изключителната популярност на нацисткия Национален Фронт, групите облечени в черно и бяло и съставени от музиканти от различни народности прокарват идеята за расово единство в една разделена нация. Подобно на Ямайската ска, ностроението на времето се отразява на текстовее на песните. Групи, като Madness, The Beat, The Selecter, The Bodysnatchers, the Specials, съживяват класическото ска звучене на Prince Buster и останалите музиканти от първата ска вълна. Друга група, която не е в звукозаписната компания '2 Tone' но която е тясно свързана с '2 Tone' движението е Bad Manners.
Има и музиканти, които преминават от първата към втората ска вълна. Rico Rodriguez който е гост музикант на the Specials е обучен от Don Drummond и е свирил, като студиен музикант в Ямайка. В края на краищата, Chrysalis Records купува 2-Tone от Dammers, като му оставя правото да сключва договори с нови групи. Към групите на 2 Tone спадат: The Specials, The Selecter, Madness, Rico Rodriguez, The Swinging Cats, The Friday Club, The Bodysnatchers, The Higsons, J.B. Allstars, Special AKA, The Apollinairs, The Beat, и Elvis Costello. Вместо да продължи да съществува като достоен за уважение лейбъл, през 1985, 2-Tone се разпада. Dammers е разорен и има дългове към Chrysalis. С това зората на една нова ера завършва безславно. 2-Tone групите са най-популярните ска групи в периода 1978-1985, въпреки че не са единствените, които свирят ска. От останалите групи може да споменем The Tigers, Ska City Rockers, The Akrylykz, The Employees, The Piranhas и още много други.
С тези събития приключва втората ска вълна.

Третата ска вълна
Със смъртта на 2-Tone и втората вълна, ска музиката отслабва, но не става стромодна. Групите, които продължават традицията и комбинират ска ритъма с поп, рок и всякакви други стилове са The Toasters, Bim Skala Bim, The Untouchables, Fishbone и The New York Citizens.
Третата вълна съществува в много форми, комбинирайки почти всеки възможни стилове с ска ритъма. Групи като Jump with Joey, Hepcat, Yebo, NY Ska Jazz Ensemble и Stubborn Allstars остават близо до Ямайските корени. Operation Ivy, Voodoo Glow Skulls, Janitors Against Apartheid използват пънка за да създадат т.нар. ска-кор. Regatta 69, Filibuster, Urban Blight разчитат изключително на Reggae/Rocksteady стила. Punch the Clown, Undercover S.K.A. и т.н. остават по-близко до 2-Tone звученето. Sublime намесват рок музиката, а Mustard Plug суйнга. Интересен стил свирят Florida's Pork Pie Tribes, които обединяват традиционния Ирландски фолклор със ска звученето, както и групи като The Brownies, които комбинират почти всичко.
Имиджа на Rude Boy/Rude Girlсе появява отново и в третата ска вълна. Но този път не като хора извън закона, а като фанатични поддръжници на ска музиката. Също така третата вълна има някой особености, които по-предните вълни пропускат. Това включва стрейт-еджа със гигантските Х-ове на техните ръце, Boneheads (нацистката издънка на skinheads движението), OI/SKA музиката, Skinheads and Against Racial Prejudice (SHARPs) и други.
Но някой неща не се променят: ска музиката остава със огромно влияние върху младите,а по-голяма част от ска концертите са изключително евтини и са във възможностите на всеки да ги посети.
Откъде идва думата ска?!
За произхода и в частност значението на наименованието "ска" съществуват различни теории.
Една е от възможностите е, че става въпрос за доста живописно звучащ израз, които описва специалния оff-beat стил на ска-китарите. Музикантът Jack Mitto казва, че при записването на музиката китаристите са напътсвани с думите "play some staya staya"(това всеки да си го превежда както иска, аз няма да дам глас тук) за да свирят своите ска-ритми. Точно от думичката Staya в последствие се е развило наименованието Ska. Mitto посочва Byron Lee за човека сътворил наименованието(има си основание човека ;о).
Другата теза подкрепя идеята че името Ska се е отделила от разговорния език. Според някои басистът Cluet Johnson поздравявал своите прители с думите "Love Skavoovie". Затова се смята че този поздрав се превръща в името ска. Когато Cluet Johnson свирел, китарат му издавала звук подобенна "ya, ya" , нещо като "ska, ska" звука при силно акцентувания втори и четвърти мах в джаза.
Кой точно е измислил наименованието ска или дори самата музика неможе да бъде точно изяснено. Повечето ямайски музиканти казвали, че те самите са ги измислили, но това няма как да се разбере със сигурност.


Гледах на много места, но в rasta.cult.bg информацията ми се стори най-богата и най-обширна, демек информацията е от там